"Знаеш ли? Липсваш ми. Ужасно много ми липсваш. Липсва ми целия шум, който вдигаше, за да ме събудиш сутрин, когато ти ставаше скучно да си сам... липсват ми сутрините на балкона с кафета в ръка, липсва ми това, че никога не запомни какъв шоколад ям...липсва ми това, че не запомни имената на приятелите ми...липсва ми смеха ти, когато се опитвах да уловя светкавица, липсват ми грубите ти шеги...липсват ми историите, които чувах за пореден път, но който не ми омръзваше да слушам отново...Липсват ми сутрините, в които минаваше покрай мен, мислеше си, че спя и ме целуваше по челото...не спях...чувах те дори, понякога, как ми казваш, че ме обичаш...излизаше от стаята, а аз леко се усмихвах... липсват ми онези телефонни разговори, в които с минути говореше едно и също, а след това затваряше изведнъж... Липсва ми всичко. Ужасно много ми липсваш... а сега аз цялата липсвам... сега съм само контур- разказвам за теб и те обичам!"

*Автор:Неизвестен

Lubię to! 10