Kasutaja Annia päevik
Идваш като ангел във съня ми.
Тихо на леглото ми присядаш.
Аз притихвам. Сдържам и дъха си.
(Страх ме е, че може да избягаш!)
Влюбено в лицето ми се вглеждаш
и чертите мъжки се смегчават,
от докосването нежно на ръцете ти
сякаш дири огнени остават.
Омагьосана под ласките треперя,
(само допир, а така възпламенява).
Ненаситна искам устните ти да намеря
и да те целувам до забрава.
Длан протягам и лицето ти докосвам,
нежно с пръсти устните ти очертавам
и усещам влажната целувка
във очакване на сладостна наслада.
Като ангeл идваш във съня ми.
Тъй греховно там те съблазнявам...
Утрото ми носи сладка мъка -
във съня си само аз те притежавам...
Очите на жената никога не лъжат,
ако имаш усет да ги разбереш.
Дори когато за раздялата тъжат,
трябва в тях да можеш да четеш.
Очите на жената са силно уязвими,
в тях има преданост и топлина.
Много често са чувствени, раними ,
все пак са, очи на влюбена жена.
Очите казват всичко за една жена,
в тях чуваш на сърцето песента.
Даряват, те със нежност, красота,
мъже, жени, дори и малките деца.
Чарът на жената е в нейните зеници,
от там започва пътят към сърцето.
Очите са гнездо на влюбените птици,
за любов готови, да полетят в небето.
Очите на жената понякога и плачат,
сълзите често са по силни от река.
По пътя си каквото срещнат влачат,
защото са…
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се
във свойта твърда грапава черупка, изплашен, че над теб любов ще плисне
и бронята ти в миг ще се пропука. Изплашен, че ще счупя ледовете
с упорството на никнещо кокиче,
че смело ще развържа ветровете
и ти ще трябва все пред тях да тичаш. Изплашен, че земята под нозете
ще стане нестабилна за вървене,
когато се осланяш на сърцето...
Прие ме не за щастие. За бреме.
Да, трудно е, когато се обича
със истинска любов! Но пък си струва. След мен със…
На всички влюбени ...със полет без крила...
Щом видях те аз за първи път
казах си това е истинска жена
Жена, която се усмихва и сияе с
истинската си красота.
Тогава почнах аз... да се влюбвам в красивата жена
и макар да знам че това е само сън
аз желая да бъда с нея в този час
и никога да не се събуждам в този
прекрасен миг.
Ех любов красива.. защо така?
все трябва да е трудно и невъзможно
двама души да се искат.. но живота е
борба и дали любовта между тях..
Един ден дали ще се срещнат.. и дали сега..
а може би утре, никой не знае…
Бог знае защо не сме заедно! Бог знае, но не и аз и ти! Не! Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки миг и бяхме във вечността! Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната любов. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си много горд, каквато съм и аз. Характери, пропити с гордост и достойнство. Своенравни и упорити глави. Никога не сме били сами! Имали сме…
Орисвам те да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.
И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.
В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.
И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мръкване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.
Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън:
Разпуквала се веч′ зората вън…
Седяла на брега една принцеса,
въздишайки: ”О, принце мой, къде си?”
И щом съзряла нашия юнак
да дреме във зеления шубрак.
В ръка го взела и с една целувка
вълшебството се случило изкусно.
Превърнала го мигом в принц прекрасен.
Загърбил с радост блатото ужасно.
В двореца царски, царски заживял
животът, който винаги мечтал…
Ала сънят накрая все пак свършил.
И що да види: бди над него щъркел.
Доволно с клюна си червен потраква.
Чете рецепти от една тетрадка.
– „Жабок на скара” – семпло…
Вулкан от чувства в мен прелива,