Когато нощем се напивам с блусове 
и хвърлям тежката любов зад борда
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда.
Душата нощем търси болна думите,
но сблусква се навсякъде с мълчание,
обречена в мечти и във безумие
открива своето свещенно знание.
Душата ми над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани.
Поглежда те с очите есенни
и падат сълзи в топлите ти длани.
Когато нощем ме опива самота
със вино тежко, огнено и живо
към теб се спуска моята душа
и тръгне ли по пътя е.. щастлива
 

Meeldib! 8