Текат минути часове и дни,
в безспирен бяг безмълвно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого , но идва ден,
когато по пътеки осветени
от блясъка на слънце озарен
с изопнати от кръв прохладни вени
ще спреш за миг, внезапно покосен
от мисъл : "Младостта е изживяна!".
И как ли ще признаеш ужасен
пред себе си че тя е пропиляна.
И истински все още не живял
деня ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал,
със трескави очи и ужас леден...
Към слънцето с пресъхнали очи
съсипан, прежаднял ще се катериш,
но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш.
.... Защото си съвсем обикновен човек на средна възраст.
И скоро, много скоро е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори....
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
изгубеното вече пропиляно?!
На карта ще залагаш светъл бряг,
ще търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш.

Петя Дубарова

Meeldib! 2