В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи, която търсиш твоя ден да сгрее. В забравата на смелите мечти, когато правиш опит за летене. В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време. Да не виниш за всичко някой друг. Да не превръщаш обичта във бреме. Във ручеите топли на кръвта, в сълзите непринудено родени. Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време. Дамян Дамянов

Meeldib! 8