Като от обич развълнувано - море.
Непостоянна и бушуваща на воля,
във теб притихваща като във брегове.
Такава ме обичай - бурна, непокорна.
Като от обич развълнувано - море.
Непостоянна и бушуваща на воля,
във теб притихваща като във брегове.
Такава ме обичай - лесно наранима -
със изтъняло от обиди и лъжи сърце.
Макар да мислят всички, че съм силна,
от мъничко разплаквам се като дете.
Такава ме обичай - невъзможна.
Далечен блян - несбъдната мечта.
Понякога така необяснимо сложна,
а друг път просто... влюбена жена.
Такава ме обичай - не докрай позната.
Разлиствай ме, но остави последния воал.
Отключвай тайниците мои на душата,
но остави заключена последната врата.
Колкото и силна да е една жена, тя очаква мъжа да е по-силен от нея. Не за да ограничава свободата й, а за това да й даде правото да бъде слаба.
Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.
Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...
Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....
Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.
Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.
автор: unforgettable http://bg.netlog.com
:-)