Kasutaja lyuskata75 päevik

КЪМ СЕБЕ СИ

Винаги бягам от някого.
Винаги бягам от нещо.

ЖЕНА

АЗ ИДВАМ ПРИ ТЕБ ОТНОВО
НЕКАНЕН НО С ЛЮБОВ БОГАТ
АЗ ИДВАМ С МОЙТО СЛОВО
ДА ТЕ ОВЕКОВЕЧА В ТОЗИ СВЯТ.


НАМИРАМ ТЕ В ПЕСНИТЕ НА ПТИЦИТЕ
В ТЯХ ОТКРИВАМ ТВОЯ ГЛАС
НАМИРАМ ТЕ НА ХОРАТА В ЕЗИЦИТЕ
ГОВОРЕЙКИ ЗА ТЕБ В ЗАХЛАС.


В ТРЕВАТА С КАПКИТЕ РОСА
НЕВИДИМО СЕ СЛИВАМ
В ГРАДИНАТА С ЦЪФНАЛИ ЦВЕТЯ
ПО-КРАСИВА ТЕ ОТКРИВАМ.


НАМИРАМ ТЕ В МОРСКИТЕ ВЪЛНИ
ПРЕВЪРНАЛА СЕ В НЕЖНА ПЯНА
ГАЛЕЙКИ БЕЗБРОЙ СКАЛИ
НЕДОЛЮБЕНА И НЕРАЗБРАНА.
…

Копняли са ме толкова ръце и още толкоз погледи ме пиха. Не стигнаха до моето сърце, защото ключ за него не откриха. С какви ли не ключета не опитваха - със външност, физика, галантност, ум, а други пък с богатство ме оплитаха, с престиж и власт... Излишен шум! Не сетих как невинното амурче прободе ме със твоите ръце! Сърцето много лесно се отключва, когато се отключва със Сърце!

В жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта,
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи, която търсиш твоя ден да сгрее. В забравата на смелите мечти, когато правиш опит за летене. В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време. Да не виниш за всичко някой друг. Да не превръщаш обичта във бреме. Във ручеите топли на кръвта, в сълзите непринудено родени. Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време. Дамян Дамянов